2 Samuel 1

1 ^a П одир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни,

2 ^b ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.

3 И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.

4 ^c Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан.

5 Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?

6 И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.

7 Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.

8 И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.

9 Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.

10 И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.

11 ^d Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,)

12 и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.

13 И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.

14 ^e Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен?

15 ^f И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря.

16 И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.

17 И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,

18 ^g като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза:

19 Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!

20 ^h Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!

21 ⁱ Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан.

22 ^j Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен.

23 Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.

24 Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.

25 Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.

26 ^k Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.

27 Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!